Пътешествия из Хърватия и Черна Гора
Ода за екскурзовода
О, късмет ли бе да го опишеш,
договор с България Травъл да подпишеш.
Тръгваме за Перлите на Адриатика,
без да знаем проста математика.
Дълъг път плюс Румен-тарикат,
е равно на загубен на квадрат.
Екскурзовод е той от най-добрите,
само бройка си парите.
По 30 куни иска от милите туристи,
дано го хванат яки глисти!
А те се дърпат и не дават,
на договора се осланят:
- "Румене, в договора пише друго"
- "Ааа, не знам... "- прекъсва грубо.
Добре че групата от Варна се заема,
та ситуацията да е спасена.
Ама Румбата се цупи,
чак волята му се пречупи.
Припка с белите чорапки покрай езерата
и се чуди как да се завърне във играта.
Тънки сметки той си прави,
къде, кога отново да удари.
По път за Котор таксички събира,
в автобуса елегантно маневрира.
Евро за това, евро за онова,
а от корабчето- ни следа.
В програмата настъпва хаус за кратко,
не е като да е нещо рядко.
Чакаме си под дъжда нещастно,
Румбата се е оплескал, много ясно.
Препускаме през Котор и през Будва,
щото автобуса тръгва...
Ей го Румен пак последен,
хубавец е ненагледен.
И тъй понеже заслужава,
бира си изпроси за награда.
За Дубровник кво да кажа...
наколко минискуса сдадоха багажа.
Румен пак не е разбрал, не е готов,
иска ми се да го пратя в Пирогов.
Вече в чудно настроение,
тръгваме по южното течение.
Завои и сукаци страшни,
но Румбата е пълен с интересни факти:
20 километра говори за маслини,
Шкодринското езеро за малко да подмини.
-"Румене, какво виждаме от дясно?"
- "Маслините растат на тясно."
- "Не бе, в дясно- водата, зеленината"
- "Маслината не никне в планината".
- "Абе Румене, за езерото питат хората".
- "Маслини се продават на Агората".
Групата обаче е железна и не пада духом,
към границата тръгваме във купом.
Шеги, загачки, трето, пето,
Румен пак осра нещата на гишето.
Граничаря се ядоса на екскурзовода,
работата стана гола вода...
Куфари и чанти за проверка,
да му строшиш на Румен кухата манерка.
За пет евро пак се стисна,
на границата групата увисна.
А шофьорите горките
ден и нощ му дишат миризмите,
в чудо се видяха,
но пак оправиха нещата.
Насочваме се към табелка за родината,
смях през сълзи се чува от дружината.
А Румбата на микрофона,
никак не уцели тона.
"До нови срещи" ни желае, свеж,
ах, м*мка му на тоз келеш.
И така завършва нашето пътуване,
с Румбата си взимаме завинаги сбогуване.
Да е жив и здрав човека,
че и неговата не е лека,
но дано на никой да не се налага
на Румбата отново да попада!