Мелник

[Обичам да пътувам]

Мелник - град музей, град история, най-малкото градче в България... Влизаш в града и сякаш  попадаш в миналото - живописни къщички с керемидени покриви, тесни улички, каменни пътища и каруци, теглени от тъжни коне, извозващи бъчви с вино. Времето тук е като спряло. Това е едно тихо и спокойно градче, но обслужването тук е на европейско ниво. Уютни хотели, кръчми с традиционна българска кухня, винарни изби, сувенирни магазини - това ни предлага днес Мелник.
 
Червеното вино, което ще опитате тук, ще Ви накара да се съмнявате, че истинското вино може да се намери само във Франция. Мелнишкото вино има богат вкус и аромат. Винарните къщи на Мелник са известни далеч извън България, и това не е случайно, защото тук винопроизводството се развива от стотици години и тайните  му са предавани от поколение на поколение. Климатът в Мелник е подходящ за отглеждането на различни сортове грозде, като един от уникалните сортове за града е "широка Мелнишка".
 
Мелник е известен не само с чудесното си вино, сред забележителностите на града могат да се отбележат Пашовата къща, Кордопуловата къща (частен музей с винарска изба) , руините на средновековни църкви и много други. В околността на Мелник се намира Роженският манастир, който е един от няколкото  средновековни български манастира, които са сравнително добре запазени и до днес. И разбира се никой не оставя безразличен към невероятната  природа на Пиринския край, мелнишките пясъчни пирамиди са уникално чудо, изваяно от природата.
 
Мелник се намира в Югозападната част на България. Неговото население е само 300 души, това е най-малкият  град в България. Той е разположен в планински район, на височина 437 м над морското равнище. През него протича малка рекичка, която се казва "Мелнишката река"  и е ляв приток на река Струма. За любителите на разходки има директен маршрут, който минава през живописни места до мелнишките пирамиди. Мелник е изходна точка за хижите Пирин и Малина, а също така и за няколко интересни туристически маршрути. Разхождайки се в околностите на града може да се намерят десетки пясъчни пещери. Много от хората, които са живеели някога тука, са имали собствени винарски изби. Удивително е, колко голям е бил  този град в миналото и колко малък е той сега.
 
Посетете този малък, но прекрасен град и Вие няма да съжелявате.

[Обичам да пътувам]

Пашова къща

Пашовата къща(Ибрахим бейовата) e построена през 1815 г. Сега тази къща е градски исторически музей. Приземният етаж на сградата е изграден от камък. Къщата се състои от осем стаи. На приземния етаж на сградата е представен основния поминък на град Мелник - винопроизводството, от местното мелнишко грозде. В музея се съхраняват различни експонати, които се отнасят за живота и бита на града, по време на Възраждането, както и снимки на хижите, барабани и други елементи, свързани с производството на вино. Къщата разполага със свой собствен печат. Музеят работи всеки ден от 9:00 до 17:00 (обедна почивка от 12:00 до 13:00).

[Обичам да пътувам]

Кордопулова къща

Кордопуловата къща е построена през 1754 година. Първоначално сградата е построена за производството и съхранението на вино и е принадлежала на богатото гръцко семейство Кордопулос. Последният представител на семейство Кордопулос - Манолис е загинал по време на Балканската война. През 1912 година той осигурява подслон на Яне Сандански - освободителят на Мелник от турското робство. Манолис бил убит от турците, напускащи града. Днес в Кордопуловата къща може да се види и дори да се влезне в тайникът, където се е крил Яне и други българи, участващи в освобождението.
Известно е и друго име на Кордопулова къща - Цинцаровата къща. Така се нарича, защото след смъртта на Манолис, къщата се наследява от Агнеса, която е била или сестра или прислужница на Кордопулос. Тя се омъжва за Георги Цинцар и заедно с него живеят в къщата. Тъй като семейството на Цинцар нямало деца, те се усиновили племенника си Гавраил. През периода 1974-1980 Кордопуловата къща е възстановена и реставрирана. Днес това е частен музей на Никола Паспалев - син на Гавраил.
Кордопулувата къща се посещава от 30 000 туристи годишно. Интериорът и екстериорът на къщата говорят сами за себе си. Къщата е построена с изискан вкус, запазвайки най-добрите традиции на производството и съхранението на българското червено вино.
Според някои източници Кордопуловата къща е най-голямата запазена къща от XIX век в България. Тя се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба. 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино. Подземните коридори са тесни и стените на тунела са покрити със залепени монети. Туристите си намислят желание и се опитват да залепят монетата на стената - ако тя не падне, желанието им ще се изпълни.
На горните етажи на Кордопуловата къща са запазени старинни мебели. В главната зала на къщата можете да видите 12 от прозорците с венецианско стъкло, изрисувани стени, дърворезби и долапи. Дървения под е покрит с цветни килими (ръчна изработка). Обитателите на къщата също така са разполагали и с зимна и лятна градини.
Кордопуловата къща е включенa в стоте национални туристически обекта на България. Тя се намира в североизточната част на града над църквата "Света Варвара".

[Обичам да пътувам]

Роженски манастир

Роженският манастир - най-големият православен манастир в Пиринския край. Манастирът е сравнително добре запазен до сега и всяка година се посещава от много туристи от различни страни.
Не е  известно точно кога е построен Роженският  манастир. През края на XVII век избухва  голям пожар и унищожава  манастирския  архив. Според източници от Атон, той е построен през 890 година. Косвени данни подтвърждават съществуването  на манастира  през XIII век. Роженският  манастир е  споменаван  в гръцки ръкописи, а по време на разкопки са открити византийски монети от XIII век.
След пожара на XVII век манастирът е значително повреден и след това възстановен през XVIII век с финансова помощ от цяла България.
Манастирът  процъфтява през XIX век. Роженският  манастир става духовен център на Пиринския  край. През това време манастирът  притежава обширни територии в околността. Манастирската  църква - Свето Рождество Богородично,  дава името на близкото село - Рожен.
Днес Роженският  манастир работи и е включен в стотици национални туристически обекти  в България.
Според структурата  манастирът  прилича на средновековна крепост. Вход във вътрешния двор е арка с масивни дървени врати. В двора се отглежда грозде, по средата има църква, а на периметра има три яруса, жилище с галерии, килии на монаси и манастирска трапеза. Самите яруси и подът  са от дърво и, макар че са стари, са добре запазени. Църквата Рождество Богородично е доста стара, вероятно построена през XVI век. В малкият черковен параклис има дърворезбен иконостас, който представлява особена художествена стойност.
Близо до манастира  се намира гробът на националния герой на България -Яне Сандански. Четата на Сандански смело се сражава срещу турските сили по време на Балканската война и играе  важна роля в освобождението на България. Върху надгробната мраморна плоча са написани  думите на Яне Сандански: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."

[Обичам да пътувам]

Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година. И те наистина представляват уникално природно образувание, което през първото десетилетие привлича туристи от цял свят. Смята се, че този вид пирамидите са придобили при ерозия на глинена почва. Мелнишките пирамиди са в процес на оформление, и външния им вид и форма, се променят със стечение на времето. Освен пирамидалната форма, пясъчните образувания имат форма на гъби, конуси, игли и др. Височината на пирамидите достига 100 м. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните  са пясъчни, на места напълно вертикални, а по върховете растат широколистни растения и треви.
Мелник е изходна точка за няколко туристически маршрути. По пътя се открива живописна гледка и туристите могат да се насладят  както на невероятната природа на Пиринския край, така и на причудливите форми на пирамидите изваяни от природата. Най-красивите от тях се намират близо до село Кърланово.

[Обичам да пътувам]

Хижа Пирин

Хижа "Пирин" се намира в долината на Демиркапийската река на 1640 м надморска височина. Тя e построена през 1934 година и първоначално хижа "Пирин"  носи името Велебит, после - Трите реки,и чак през 1945 година се  сдобива със своето днешно название "Пирин". Хижата  разполага с 78 спални, има водопровод и електричество, но банята е външна. Хижа "Пирин" разполага и с кухня и закусвалня.
Оттук започва маршрутът до връх Каменица и до други върхове на главната планина (Пирин), които се намират между върховете Джано и Бойков връх.
До хижа "Пирин" може да се стигне пеша от град Мелник (5-6 часа път), или с автомобил по черен път от село Пирин (около 18 км).

[Обичам да пътувам]

Хижа Малина

Хижа "Малина" се намира в област Долен Калугер в подножието на Бойков връх на височина 1674 м над морското равнище. Хижата разполага с 40 легла, има водопровод и електричество, и важното е, че банята е вътрешна. Хижа "Малина" разполага и с кухня. Управителя винаги е готов да почерпи своите гости с традиционни български ястия. Пред хижата има хубава поляна с дървени маси и столове.

Хижа "Малина" е изходна точка за няколко интересни туристически маршрути. Може да направите разходка до хижа "Попови ливади" (около 5 часа), до хижа "Пирин" (около 2 часа). Природата на Пиринския край, особено в неговата планинска част, е невероятна. Разходки сред гората, чист планински въздух и красотата на природата ще ви осигурят истинска почивка от сивите делнични дни.

До хижа "Малина" може да стигнете пеша от град Мелник (има маршрут за напреднали, който ще отнеме около 8 часа), или с автомобил по черен път от село Пирин.

Хижата е собственост на туристическото дружество "Еделвайс", гр. Сандански.

За контакти: Венко Коричков (управител)
Телефон: +359896715161

[Обичам да пътувам]

Интересни факти за Мелник

Местни мелнишки специалитети са овче мляко със смокини и вита баница.
 
Имало е време, когато мелнишкото вино е било привилегия само на висшия партиен елит в България и бившия Съветски Съюз.
 
През XVII-XVIII векове Мелник е обитаван от 25 000 души, има около 1300 къщи и над 70 църкви (за сравнение сега населението на Мелник е само около 300 човека)
 
Мелник е най-малкия град в България с населението около 300 души.
 
Мелнишкото вино е било любимото вино на сър Уинстон Чърчил. Всяка година той е поръчвал по 500 л от виното.
 
Климатът в местноста на град Мелник е подходящ за хора с дихателни проблеми, бъбречни и ревматични заболявания.
 
През социалистическо време Мелник е бил включен в задължителна програма на екскурзии за ученици.
 
Според местните жители през 1915 година оттук минава Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада и убит малко по-надолу по пътя за Гоце Делчев.
 
Смята се, че Мелник е най-слънчевия и най-топъл град в България.
 
Мелник е известен с изключително вино от широка мелнишка лоза. Това е стар червен сорт грозде, който може да вирее само в юго-западна България в района на Мелник, Сандански и Петрич в долината на река Струма. Всичките опити той да бъде пренесен в други региони на България или извън границите са били неуспешни. Това го прави уникален сорт.

[Обичам да пътувам]

История

Независимо от това, че Мелник е малко градче, неговата история е богата и започва далеч в миналото. Не е известно със сигурност кога град Мелник е бил основан, но първите писмени източници, в които той се споменава, са от XI век.

Според разкопки, първите заселници на територията на съвременен Мелник са били траките и по-точно тракийското племе Меди, към което се отнасял легендарния бунтовник Спартак. Няколко века по-късно на тази земя са живяли римляни, това доказва древноримски мост, който и до днес е запазен в град Мелник. Славяните, които впоследствие са населявали тази територия, са нарекли тяхното селище Мелник, заради околните пясъчни пирамиди.

През 1215 година Мелник се превръща в столица на независимо феодално княжество, управлявано от Деспот Алексий

Слав. Руините на неговата крепост са запазени и до днес, близо до града.

Тъй като градът е бил разположен на границата между България и Византия, неговият суверенитет постоянно се променял. През XI - XIV век Мелник е бил във владение на България, Византия, Никейска империя и дори Сърбия. Величествени византийски къщи оцеляли до началото на ХХ век, а техните руини могат да се видят и днес.

През 1395 година Мелник пада под властта на Османската империя. В първите векове на османското робство градът е бил в упадък. Положението се подобрява в края на XVIII и началото на XIX век. Започва развитие на вино- и тютюнопроизводство. Мелнишкото вино се изнася по цяла Европа, като по-голяма част от продажбите са били в Англия и Австрия. Най-известните и най-големите търговци стават богато гръцко семейство Кордопулос, чиято къща и до ден днешен е запазена. Сега това е Кордопулова къща и е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров. По това време градът е бил многолюден. В него са действали повече от 70 църкви, три мъжки училища и едно женско, а в околността са се намирали 4 манастира. Мелник също  е бил известен с богатата си библиотека.

През втората половина на XIX век градът започвада запада. Жителите се местят в Сяр, Горна Джумая и по цяла България.

През 1912 година, при избухването на Балканската война, 7 души от Мелник стават доброволци в Македоно-одринското опълчение и се борят за освобождение от османското робство. По време на войната, в района на Грозни дол (южно от града), турските войски убиват 26 заложници от град Мелник.

Мелник е бил освободен от турска власт на 17 октомври 1912 г. от четата на Яне Сандански. Голямата част от града е била опожарена.

През 1968 Мелник е бил обявен за град музей. Днес основен поминък на местното население е винопроизводство, тютюнопроизводство и туризма.