Не пътувайте с БДЖ!

[Пътешественик]

В началото на юли месец 2014, решихме със семейството ми да отидем на море. След кратко търсене, попаднахме на един хотел в Созопол на име "Феникс". В други теми, във форума, съм описал по-подробно почивката ни в хотела и за това няма да се спирам подробно на това описание. Само ще кажа, че семейството ми се състои от съпруга и две деца, под три годишна възраст. Пътувахме с голям куфар, две раници и бебешка количка. Жена ми искаше да си вземе билети за самолета, за нея и бебето, но понеже късно организирахме пътуването, се оказа, че за 10 юли сутринта, няма места. И така, пътувахме всички с влака. Аз взех цяла спална кабина, в която пътувахме цялото ми семейство. Проблемите започнаха още с пристигането ни на Централна ЖП гара София. Слязохме от таксито и се запътихме към асансьора, който се намира срещу часовника, но веднага установихме, че не работи. Запробивахме си път през една ученическа група от около 60 деца и след като преминахме между тях, около тях и през тях, както и те през нас, стигнахме до ескалаторите, които за наше щастие работеха. Бебешката ни количка е доста голяма триколка, на Пег Перего GT3 и с нея и раницата на гърба се хвърлих стремглаво на долу по ескалатора. По петите ме следваше съпругата ми с огромния "чемадан" в едната ръка и нямащия още три години, син. Стигнахме до шести коловоз без сериозни проблеми и там за наше щастие асансьора работеше. Качихме се на перона и там беше композиран влак с номер 8627 за Бургас, заминаващ от гара София в 22:40. Ние бяхме около половин час преди този час, на перона, но се оказа, че влака още не е отворен. Поогледахме "новите спални вагони", в които трябваше да пътуваме и дори съпругата ми взе големия син, и отидоха да видят локомотива. Детето искаше да види и чичко машинист, и да го пита дали той ще кара влака за Бургас, но се върнаха много изненадани, защото там нямало нито машинист, нито локомотив! Около 22:40 стана ясно, че локомотива ни бил върнат в депото, защото не му работели стоповете и сега ни търсели нов. Към 23 без нещо вече имахме локомотив и започнахме да се товарим. По целия перон цареше суматоха. Викове, крясъци, бутане и мачкане, това беше само началото. Отново българския манталитет, а и не само, защото имаше чужденци, които точно като нашенци се втурнаха към влака. Явно си мислят, че ще останат без легла или места. Ние бяхме в последния вагон с номер 35 в кабина 1 - до шафнера. Той се падаше на края на влака и явно за това отвориха само тази врата, която е по-близо до неговата кабина. Тя обаче се падна точно до стълбите на подлеза, а там е доста тесен перона. Както и да е де, ама ние с децата и количката бяхме изтикани от тълпата в трета глуха и се качихме последни. Заставаме до вратата, а там пълно с вече качили се, които им се допушило нищо, че в БДЖ не се пуши. Шафнера ни гледа и ни се пули на среща.
- Вие какво, ще пътувате ли или не?
- Да, ще пътуваме - отговаряме и жена ми се качва във вагона, а аз и подавам тежкия куфар и голямото дете. През това време шафнера слиза да помогне на мен за количката, но разбира, че тук не можем да се качим, защото хората си стоят там и пафкат, и се наложи да даваме заден, за да стигнем другата врата на вагона. През това време от зад ни подпира един от електрокарите с много вагони, който носи пощата и колетите до товарния вагон. След голямо маневриране, от наша страна, вдигане на количката над главите ни и малко над стълбите, някак си се разминахме с електрокара и с нови сили поехме към заветния 35 вагон. Качихме количката и ооо небеса! Какъв хубав вагон в България! Количката си минава и хоп, нещеш ли, изведнъж коридора се стеснява и количката засяда. Е, българин съм все пак и не се отчайвам. Казвам на шафнера:
- Вдигнете на горе, да пробваме дали ще мине. И се започна едно вдигане, изправяне, накланяне на количката, барабар с бебето вътре. Това, че луд умора нямал е гнусна лъжа! Изморихме се със шафнера и по едно време се появи съпругата ми, за да вземе бебето, та да поолекне количката малко. Ама тя нашата количка е модерна работа, защото и се свалят гумите и това се оказа следващото, и то правилно решение. Свалих и двете задни гуми и ги зарязах в коридора. Закарах количката на предна гума до кабината ни и щях да продължа към края на вагона, където смятах, че ще я оставим, но шафнера ми вика:
- Давай в кабината, че там ще запушим вратите и няма да могат да пикаят хората!
Да я вкараме, ама как? Блъскахме, тряскахме и на края се предадохме. Закарахме количката на края на вагона и я паркирахме там. Оказа се, че има достатъчно място, за да си "пикаят" хората. Отидох в кабината и си измих ръцете с вода и течен сапун. После измих ръцете и на големия син и след това взех ревящото бебе, а съпругата ми отиде да търси гумите на количката ни из вагона. Върна се тя след малко и си изми ръцете, а сапуна изведнъж свърши. За който не е пътувал, ще дам кратко описание на кабината, на новите спални вагони. Влизаш и от ляво са три легла, едно над друго, както в старите спални вагони. От дясно, има закачалки и шкавче под тях, а до прозореца е мивката с огледало над нея, с поставка и контакт. В долната си част, прозореца е цял, като най-горе има малък прозорец, който се отваря, но е заключен, защото има климатик. Може би, прозореца се отваря и при аварийни случаи, но това е само мое мнение. Над вратата има табло за управление на климатика и осветлението. Там е и ръчната спирачка и стълбата за качване на второто и третото легло. Над таблото има помещение за багажа, но тежкия куфар не пожела да се качи до горе.
- Еха, възкликнахме ние, когато седнахме с измити ръце и мама запуши устата на ревящото бебе с топла гръд. Докато бебето ядеше от мама, ние вече си тутуфкахме по релсите, а климатика тихичко си жужеше.
- Ех, семейна идилия, казах си аз на ум и блажено затворих очи. Тогава ми направи впечатление, че шумът от релсите се чува доста по-силно от спомените ми за старите купейни вагони, в които милиони българи са ляли пот.
- Нали уж са нови тези вагони бе, обръщам се аз към съпругата, а тя ми отговаря с въпрос.
- Май са доста шумнички а?
- Май, май, съгласявам се аз. Започваме да предполагаме разни неща, но едва ли ще стигнем до истината. Предполагахме, че не са нови а рециклирани, или пък са нови но от най-ниско качество.
- Е, хайде да не сме толкова черногледи и да се наслаждаваме на почивката си, която вече започна, казва ми жената и ми се усмихва дяволито.
- Става, съгласявам се аз, но ще ида до онова място и ще питам шафнера за сапун, че да има с какво да се измием сутринта.
През това време, в коридора дочух сърдити гласове, които явно се караха. Излязох аз и там шафнера, който вика на някаква жена.
- Въобще не ми се обяснявайте! Това е неуважение към служебно лице! Вие нямате никакво уважение към шафнера и за това мога да ви изгоня от влака. Аз поизчаках малко и след като се запъти към мен ми викна.
- Ти пък на къде си тръгнал сега?
- При вас, му казвам, че ни свърши сапуна и ако може да ни сложите нов!
- Къв сапун бе? - опули ми се той на среща. Ей го ся този и сапун ми иска! Ти знаеш ли, че в БДЖ от 1990 година няма сапун в спалните вагони.
- Но ние преди малко, започнах аз, но бях срязан веднага.
- Какво преди малко? Няма сапун и толкос! Хайде де, сапун ще ми искат тук.
Реших, че няма да изляза на глава с този и тръгнах към тоалетната, поне това да свърша, а той вика след мен.
- Ей, кабината ти не е на там! Връщай се обратно!
- Но аз отивам до тоалетна, а той продължава да дудне след мен.
- До тоалетна а? Сега ти отиваш там, след малко тази, дето не уважава шафнера, и тя ще иде там, а количката я оставихте там, да пречи. Началник влака идва на проверка и ще ми дръпне такова конско, че свят ще ми се завие.
- Но нали вие казахте, че там ще стои количката - отговарям му аз, вече раздразнен. Да ми бяхте казали, че не може във вагона, щяхме да я закараме при колетите или и аз не знам къде. Нали вие сте служителя в БДЖ, а не аз. Вие трябва да ми кажете кое къде да оставям - и продължих към тоалетната.
- Добре де, там ще стои количката, нали вече ви казах да я оставите там, чувах зад гърба си.
Излязох, но него го нямаше в коридора и се прибрах в кабината. Оправихме се и си легнахме, а часът беше към 0:20, когато усетихме, че спря климатика. Опитах се да заспя, качен на третото легло, но това не ми се отдаде. Едно, че ставаше все по-топло и по-задушно, второ, че влака дрънчеше, трещеше, тракаше и бучеше. По едно време, към Пловдив вече, позасили и аз си заподскачах в креватчето, което се оказа късо за моите 180 см. Съпругата ми и тя не спеше, при това, че в старите вагони си е спала. Само големия син си спеше, все едно си е в къщи, а бебето се въртеше, но като цяло и той си спеше. Когато позасили влака, ясно се долови свистенето на вятър, който нахлуваше през уж не отварящият се прозорец. Нов вагон с климатик, а вятъра свисти както при старите вагони. Е, хайде да не съм толкова груб, но е недопустимо за нови вагони това състояние. За тоалетните ще кажа, че си смърдяха, почти както при старите вагони. В кабината обаче беше чисто. Леглата бяха оправени, но въпреки всичко това пътуването ни беше един голям кошмар. На няколко пъти се унасях и се стрясках от силното клатене и подскачане на влака. Имахме чувството, че всеки момент ще дерайлираме, но това не се случи. Дори и по релсите след Карнобат, които се водят ремонтирани, шума пак беше над допустимия в кабината. Както и да е. Наближавахме Бургас и около 6:00 ч. пуснаха климатика. Оооо, въздух, ооо, кеф, си пропях на ум, тази известна българска класика за банята. Взехме да се оправяме за слизане и шафнера се включи по уредбата, за да уведоми пътниците за предстоящото им слизане. Опита и с някакъв английски, но беше толкова смешно, че не го запомних, а от съседното купе, дете на около 10 години, искрено му се смееше. Та се запитах, може ли да си служител в железниците и да не можеш да кажеш 10 думи на английски? Явно може. В България, мили деца, всичко това е възможно. Върна ни билетите и картите, а аз с голяма доза ирония, му се извинявам.
- Много се извинявам, че така нахално си исках сапун снощи, но си помислих .... и така на татък, а той прие извиненията ми и ми каза.
- Нали разбираш мойто момче, че ако зависеше от мен и сапун щеше да има и дори и питиета щях да поднасям, но не зависи.
- А с климатика, какво се случи тази нощ, че щяхме да се издушим тука - пробвам си късмета аз.
- Ми, мисля за вашето здраве бе, мойто момче! Че нали ако го оставя утре всички ще ми се тръшнете болни и ще ме обвините, че не съм го спрял.
- А от кабините, не се ли спира - продължавам аз.
- Спира се, но хората си лягат и го забравят включен. Моята работа е, да следя, пътниците ми да пътуват комфортно и да пристигнат живи и здрави. За това спирам климатика всяка вечер и го пускам сутринта, когато трябва да стават.
С тези думи той продължи по коридора, да раздава билетите на пътниците.
Смъкнахме се на перона в Бургас, ь шафнера ни помогна за багажа и количката, и ни пожела приятна почивка. Казах му, че на 17 юли вечерта, отново ще пътуваме за софия, и че отново сме в 35 вагон, а той ми отговори, че той е на смяна и ще се радва да пътуваме при него, пак. Това пътуване, не се осъществи, но за него ще пиша в някое продължение, че днес повече не ми се пише.
В заключение, ще кажа:
Хубава работа, ама българска!
Или пък: Каквито са ни хората, такава ни е и държавата!
Много остроумни мисли има от този тип, но едно само знам, че докато не ни се промени манталитета, докато не започнем да мечтаем за по добър живот и да следваме мечтите си, все ще сме си така и ще съществуват такива черни списъци.
Фен съм на железниците, но ако не е крайно наложително, няма да пътувам повече с тях. Вие, сами си преценете.

Поздрави и успешен живот!