През една от първите по-топли седмици в началото на тази година, реших да си направя малка разходка, някъде близо до столицата.
Разгледах на бързо предложенията за екскурзии в любимия си сайт и се спрях на една, която звучеше много интересно.
И така в съботният ден, заедно с други познати и непознати приключенци се отправихме към гара Бов, от където щяхме да тръгнем по Вазовата екопътека и да посетим водопада Скакля..
Пътувахме по-малко от час и към 9:00 се озовахме на гарата. От там под егидата на жизнерадостната ни екскурзоводка се отправихме по стъпките на Вазовата екопътека,за да открием удивителния водопад.
Уханието на пролет, едва докосващите ни, все още, срамежливи слънчеви лъчи и едва показалата се зелена тревичка, бързо ме пренесоха в хармоничния и вълшебен свят на природата.
По-пътеката имаше много места за почивка, дървени пейчици и масички за пикник, както и идеални места за снимки. Групата вървеше прехласната, а пейзажите, които се разкриваха пред нас ме караха да копнея все повече да се превърна в птичка или мушичка и никога да не ми се наложи да напусна това място. Внезапно пред нас се изправи той. Може би заради все още топящите се нейде далече снегове, а може би и заради страшно високите сиви каменни скали водопадът изглеждаше невероятно величествено. От височина 120 метра водите му с бясна скорост и свирепост се хвърляха от горе и се разбиваха безпощадно в по-малките тераси, помитайки всичко около си.
За миг се отделих от групата и занемяла се втренчих в тази фортуна. Знаех, че нито една снимка не би могла да пресъздаде тази мощ, тази енергия, тази емоция. Нищо не може дори да наподоби това погубващо стихийно явление. След кратка пауза и време за похапване се отправихме отново към автобуса, за да посетим още едно докоснато от Бог място.
Пътешествието ни ни откара до Осеновлашкият манастир.До този момент не знаех истинското име на това място. Бях го чувала, като манастир „Седемте престола”. Невероятно е. Старинно, архаично, напоено с история, отдаденост и смирение пред създателя.
Съборната църква е най-старата запазена сграда в манастира. Тя е строена през Х - ХІ в.
Храмът и манастирът многократно са били разрушавани от времето и хората, но винаги са изграждани наново. Интересната архитектура и специфичното разделение на храма - на кръстовиден наос и шест престола (параклиса) са символът на това място и обект на духовно преклонение, почит и множество археологически изследвания.
Църквата е меко казано удивителна. Седемте й олтара са разположени по следния начин. Четирите основни изобразяват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Следващите два са в близост до вратата до тях се стига през малките входове на два параклиса.Седмият се намира точно срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност е отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.
Икони, произведения на изкуството стенописите книги и удивителният дървен полилей „Хоро”, са невероятното и безценно богатство на този малък, закътан в планината рай.
Красивият район около божието място, вековните гори, чудната природа, пъргавата планинска река и хилядолетната крепост надвесена над манастира, представляват идеалният завършек на това място.
На края на този ден се чувствах лека като перце.
За първи път от доста време бях в хармония със себе си и със света около мен.
1 Отговора
6090 Прегледи