Пътят през Искърското дефиле е един от любимите ми. Обожавам величието на скалите, цветовете и играта на слънчевите лъчи, както и тихата сладка песен на реката. Това бе една от причините да се съглася да отида на екскурзия до Белоградчик и после до Леденика. Прехласната по време на целия път почти не усетих как стигнахме в малкото градче.
Уникалният природен феномен Белоградчишки скали ни приветства с добре дошли. Слънцето огряваше скалите, багреше ги в различни цветове, а сенките им падаха по причудливи начини около нас.
Белоградчишкият комплекс е с огромни по площ размери.Скалите са моделирани от природата в продължение на милиони години. Те съдържат голямо количество железен окис, което предопределя и червения им цвят. Понякога той преминава в различни нюанси и достига до бледо жълто. Някои от скалите се извисяват на височина над 100 метра.
Имената им са не по малко атрактивни и са свързани преди всичко с формата, която наподобяват. Най-известните са Конника, Мадоната, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката,Замъка, Овчарчето. Редом до тези огромни скали на това място може да се види и голям брой дълбоки пропасти.
Дълги години от много племена скалите са били използвани като крепост. Все още се намират останки от различните епохи.
След като ги разгледахме ние се отправихме към същинската крепост.
Преминахме високите стени, служели за отбрана и поехме напред. Крепостта е доста добре запазена и усещането, че си попаднал нейде далеч в миналото е много силно.Нащърбените кули, върхове, наблюдателници и площадки се извисяваха над главите ни.
Започнахме да изкачваме множеството стълби и с малки почивки и възможност да снимаме изминатия път, ширналото се в краката ни селище и приближаващият се връх слушахме историите за процъфтяването на тази крепост, за падането й под чуждо влияние и за обявяването й за едно от националните богатства на България.
Преминахме през железните порти на последния крепостен обръч и достигнахме горната скална площадка.
Неописуемо е!
Старинната крепост, опасла хълма, сякаш за да го запази само за себе си стои там, величествена, непоклатима и мъдра.
В низината е разположено малкото планинско градче, а до където поглед стига се ширят поля, тук таме нашарени от мънички селца.
Това е едно от местата където можем да видим синхрона и красотата между създаденото от човека и творбите на природата.
Слънцето започна да препича все по-силно, което ни накара да се върнем по обратния път и да потърсим убежище в най-красивата българска пещера Леденика.
Тя е назована така, заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват там през зимата. Дълга е 320 м и има 10 зали, които са едни от изключителните природни образования, с които нашата страна се гордее. Леденика представлява интерес за туристи и изследователи, но едва от 1961 г. е официално достъпна за разходки и проучвания.
Там намират подслон десетки видове животни, а най- интересен е Светломразеца, който се е адаптирал толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, веднага умира.
Безспорно едно от най-любопитните места в пещерата е малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според древна легенда изпълнява желанието на всеки, човек с чисто сърце. Нужно е само да потопиш ръката си в него и да си пожелаеш нещо силно. Надявам се скоро да разбера, дали легендата казва истината.
Обиколката на пещерата продължава близо час, а маршрутът обхваща 350м. от пещерните галерии.
В началото посетителите пристъпват в залата назована „Преддверие” - това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури
От там се преминава през ниския проход “Плъзнята” и се стига до малка кръгла зала.
Пътят лъкатуши през множество тесни или ниски пространства. Качва се и слиза по железни стълби и преминава през железни мостове.
Хубавото, е че маршрутът е добре подсигурен и почти през цялото време има парапети.
Безспорно един от символите на пещерата е „Голямата концертна зала”. Освен концерти там се извършват дори и ритуали като бракосъчетания.
Преминахме през коридора „Завеските”, и достигнахме до „Бялата зала”. Пожелахме си по нещичко и чухме странните истории за прохода на грешника.
Видяхме чудните скални образования, много наподобяващи хора, животни и странни създания.
След като излязохме навън. Попаднахме в приказния свят на героите от нашето детство.
В парка около пещерата са разположени макети в човешки ръст на принцове и принцеси, великани и горски обитатели, та дори и на Баба Яга.
За кратко се върнах в безгрижното време на своето детство и след като се снимахме с всичките герои потеглихме обратно.
На качване в автобуса видях няколко кончета, които гордо се разхождаха на полянката пред парка и си обещах следващия път да пояздя.
След кратката почивка от многобройните завой по пътя до Враца се отправихме към столицата.
0 Отговора
5241 Прегледи