Мальовица

[Monika]

Още докато бях ученичка с част от класа искахме да отидем до Мальовица, но така и не успяхме.
Преди няколко месеца близка моя приятелка, седяхме на един чин последните години, ми позвъни и ме попита дали искам двете да отидем. Изобщо не се замислих и потеглихме на първата възможна дата.Рила ни очакваше!
Мальовица е връх в нейната северозападна част. Със своите 2729 м Мальовица се нарежда сред  едни от най-високите върхове в България. Легендата свързана с това място обезсмъртява Мальо, който дълго време се борел с поробителите. Криел се той из тези дивни места, но  един ден турците го заловили и убили.
Още със слизането от автобуса, изкачването започна. Много е важно да си с добра екипировка, здрави обувки и дори планински щеки. В никакъв случай не бива да се забравя и фотоапаратът. Мальовишката област със своите сини езера, надвиснали внушителни скали и кадифената си  зеленина е незабравима.  Съвършената природа на това място е богата палитра от уханите  смърчови, елови и белмурови гори в началото, а спостепенното  си изкачване те се заменят от типично алпийските растения като клек, хвойна  и боровинки
Вървяхме с много бодра крачка, присъща на туристите в началото на всеки поход.
Пътечката ни криволичеше и често ни караше да спираме за снимка или повече. Но не след дълго се оказахме пред  хижа Мальовица. Поспряхме за лека закуска и планински чай, а после без да губим време тръгнахме нагоре.
Маршрутът е маркиран, а и ние бяхме с екскурзовод. Въпреки това бе нужно да проявяваме предпазливост, да се оглеждаме внимателно и да мерим крачките си. 
И така отдали се на носталгични спомени за ученическите си години, с малки спирания тук и там, за да се насладим на гледката и чистотата на въздуха се озовахме до Елениното езеро. То носи името си от една мистична легенда за девойка със същото име. В неговите безумно сини води се оглежда връх Охловец. В близост до него се намират и другите красиви върхове  Голям Купен, Мальовица и Попова капа.
Легендата разказва за млада и хубава девойка, Елена, която била безмилостно продадена на  Селим паша. Скоро след това, тя успяла да избяга, но се зарекла да си отмъсти.Лутала се тя сама и безпомощна из планината и както в всички вълшебни истории била спасена и приютена от четата на  Мальо.Историята е много дълга и в нея се преплитат любов, желание за мъст, борбата за национално освобождение и смъртта.  В края на разказа  се казва,  че след като си отмъстила на жестокия паша и взела прошка от любимия си, Елена умряла. Вярната й чета я погребала потънали от скръб, и в нейна памет нарекли езерото на името й. Около него имаше доста туристи  предимно българи и гърци.
Времето беше страхотно, слънцето закачливо препичаше, вятърът лекичко се въртеше около нас, а ние нямахме търпение да стигнем до върха.
Маршрутът ставаше все по-труден, но и гледките все по-удивителни.
И така, точно когато си мислихме, че не можем повече, някой от първите хора от нашата група извика: „–Успяхме!“                   
      Направих още няколко крачки и настигнах останалите. Усетих как в мен се преплитат няколко емоции. Безумно възхищение и преклонение от това което виждах пред себе си, гордост, че покорих този връх и тъга, че не мога да съхраня мига и да го изживея отново.
Рила винаги ме е карала да изтръпвам занемяла пред красотата й, но това което видях бе неземно. Величие, хармония, мощ, очарование, енергия, вечност, съвършенство,  докъдето ти стига погледа. Мислех си дали ако бях отишла като ученичка, щях да почувствам същото, дали щях да бъда така покорена и завладяна от видяното.
Почти не помня пътят на обратно. От време на време се оглеждах на около и установих, че никой не говореше, за разлика от изкачването. Съученичката ми също вървеше умислена и може би малко уморена до мен, но дори и без да си говорим знаехме че изпитваме страшна гордост и удовлетворение, че изпълнихме тази ученическа мечта.
Стигнахме до хижата където ни чакаха някои от отказалите се по пътя туристи. Любопитни да узнаят какво сме видели ни засипаха с куп въпроси, но думите ни бяха твърде недостатъчни да обрисуват приказната гледка, която Мальовица подарява на своите покорители.
Въпреки това през целия път до София ние отново и отново разказвахме за чудото на Мальовишкия връх

[RogueOne]

Топлият Септември на 2016 донесе със слънчевите си дни и много възможности за пътуване из познати и непознати кътчета на България...
За мен пътуването бе до едно от величествените места в Рила - връх Мальовица.
Сутринта - топла, някак усмихната, без да напомня по никакъв начин за наближаващата есен. Потегляме към хижа Мальовица, пътеката е приятна, на места сенчеста, на места, огряна от топлите лъчи на слънцето. По пътя червенеят, свенливо прикрили се, плодчета малини, към които всички посягаме, веднага щом ги забележим.
Хижа Мальовица ни посреща, обградена от зеленина и свежест. По склоновете около хижата може да се видят кротко пасящи коне. Туристи идват, слизат, качват се... Поемат към предизвикателството на върха.
Очакват ни първа и втора тераса. Маршрутът, макар и познат, тъй като преди години съм покорявала този връх, е сякаш нова тръпка за душата ми. Красотата и величието на Рила те пленяват и на моменти с изкачването на все по-високо се чудиш дали спираш за почивка или просто да се насладиш на разкриващите се гледки.
А плочите с имената на загиналите алпинисти ме карат да се замисля за смисъла на човешкия живот, за предизвикателствата, за живота, който сякаш винаиг си искал да имаш, но така и не си се осмелил да излезеш от зоната си на комфорт, да рискуваш, за да го имаш. Може би, макар и всяващи тъга и респект, тези символи на човешката воля, носят и капка сила в сърцето на всеки от нас.
Време е да продължим.
Маршрутът ни отвежда до Елениното езеро, при което си припомняме легендата за Елена - млада девойка, отдала живота си в търсенето на отмъщение към Селим паша и историята за трагичната й любов с байрактаря на четата на Мальо войвода. Някъде там, край нас, според легендата лежат и останките на храбрата Елена, а водите на езерото - дълбоки, чисти и спокойни сякаш отразяват красотата й.
Всички похапваме от предварително подготвените от вкъщи сандвичи, бисквитки и други закуски за подкрепа в сериозния преход. С нови сили потегляме към върха.
Смея да кажа, че от тази точка започва истинското изпитание за волята и тялото. Пътеката става по-стръмна и криволичеща, но всеки, обичащ планината, би приел предизвикателството с възторг. Ние също поемаме с това чувство, познавайки предстоящото удовлетворение, което ще настъпи при достигането на Мальовица.
Малко преди върха пред нас се открива гледка, която би оставила всеки без дъх. Могъщите върхове на Рила, сякаш прикрили в пулсиращата си гръд едно огнище на българското - Рилския манастир.
С изкачването към върха вятърът се засилва и използваме кратката спирка, за да се облечем с останалата част от подготвените за прехода връхни дрехи. Остава последната отсечка към върха. Всичко се случва сякаш на лента. Колкото повече се доближаваме до Мальовица, толкова повече сила добиваме, въпреки сравнително трудната за изкачване пътека. Върхът е толкова близо, а всяка почивка ни дели с вечност от него... Нетърпението нараства. И съвсем скоро достигаме крайната точка на този изпълващ с гордост, удовлетворение и някакво странно спокойствие преход. Върхът е потънал в гъста мъгла, която сякаш е паднала от нищото. Всички впечатляващи гледки, които са съществували до преди съвсем малко, сега са обвити от гъста пелена, а под себе си виждаш само бялата бездна. Някаква мистика се е настанила в планината и прави изживяването още по-невероятно!
2729 метра величие стоят под краката ни. Умората започва да става леко осезаема и след няколко снимки, бързо похапване и събиране на сили е време за слизане към реалността.
Пътят надолу е дълъг, денивелацията е голяма, а движението трябва да е внимателно, поради стръмната пътека и влажните участъци. Но ето, че скоро отново се озоваваме на хижа Мальовица, където, разбира се, е време за чай с коняк, заслужена бира и топла храна.

Целият този ден е бил сякаш едно откъсване, разходка до Рая, истинско предизвикателство за сетивата... Всеки, който има тази възможност и има желание да покорява планински върхове, да се наслаждава на красотата на България, би останал безкрайно доволен от тази екскурзия, от това предизвикателство! Невероятно преживяване, макар и еднодневно, изпълнено с толкова много красота, а споделено и с приятна компания е идеален начин за разнообразяване на ежедневието на всеки от нас... За мен - това бе изживяване, което стоеше в съзнанието ми дълго време след това... Като да намериш изгубена любов, като да ти подарят време. Като да се почувстваш два пъти по-жив... Нямам търпение да покоря върха за трети път и тази година!