В ранната утрин, още преди големият град да започне своя пореден лудешки и забързан ден, ние се отправихме в търсене на тишината и красотата към Седемте рилски езера. Сборният ни пункт бе пред катедралата Св. Александър Невски и след като цялата група се събра потеглихме с автобус, както бе по програма точно в седем часа. Пътят ни преминаваше покрай Дупница, Сапарева баня, след това Паничище и накрая достигнахме до хижа Пионерска.
От там се насочихме към лифта. Той ни изкачи до х. Рилски езера, едва за около 15 минути.
СЪЛЗАТА, ОКОТО, БЪБРЕКА, БЛИЗНАКА, ТРИЛИСТНИКА, РИБНОТО, ДОЛНОТО това са имената на величествените и неподвластни на времето или човека Седемте рилски езера. Те са се образували през последния ледников период преди повече от един милион години. Когато се разтопили ледовете, водата от тях се стекла във вдлъбнатините на планината и се появили седемте символа на Рила. Разположени стъпаловидно по нейния склон те са свързани помежду си с поточета, които на места се превръщат във мънички водоскоци. Езерата се намират в Северозападната част на Рила.
Разположени са в Дамгския дял. Той е наречен така на името на най-високият връх в околността - връх Дамга (2669 м.). Известен е още, като Вазов връх и се намира на около четири часа път от Седемте езера.
Така започна увлекателният си разказ нашият екскурзовод и бързо ни отведе в света на това магично място.
Слушайки историите, които ни разказваше ние поехме по пътя, отвеждащ ни до Долното езеро, чиито изумрудени води искряха под лъчите на слънцето. То е дълбоко 11 метра и събира в себе си водите от останалите шест езера. Езерото е и водоизточникът на река Джерман.
После се насочихме към най-плиткото езеро от веригата, а именно Рибното. Неговото име произлиза, подобно на всички останали от формата, която има.
Следва едно от любимите ми езера, ако изобщо е възможно човек да си избере едно и да нарече именно него най-красиво или най-пленително.
Ние поехме към езерото Трилистника. Неговите очертания наподобяват три листа, а огледалните му води отразяват синьото небе.
Малко над него е и точката от която за първи път бихме могли да видим и заедно трите начални езера.
Следва Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от всички.
Неговото име „Близнака“ идва от това, че по време на сухия период то се разделя на две по-малки езерца.
Бавно поехме нагоре, за да достигнем до емблематичното езеро Бъбрека, което отново е наречено така заради формата си.
В неговите води плуват на воля малки рибки, а около него се простират кадифените зелени поляни с безброй, многоцветни планински цветя. Там бе и първата ни почивка, време за отдих и снимки.
След малката почивка се покатерихме по склона и достигнахме до Окото.
Това е най-дълбокото езеро - 37.5м. Неговата форма е почти идеална, а увличащите сини води ни подсказват, че единствено в природата е възможно да съществува съвършенство.
От Окото остава около половин час до окончателното покоряване на Езерния връх, от където видяхме всичките седем скъпоценни камъка на Рила.
Последното езеро се нарича сълзата. То е почти нереално със своята кристална чистота и оставя пленените от красотата на всичко туристи, с впечатлението, че самото езеро сякаш блести със своя собствена светлина.
Тук, на върха имаш чувството, че се намираш на границата между земното и небесното.
Този природен феномен те поглъща и единственото, което ти остава е съзерцанието и опита да съхраниш вълшебството на мига за дълго време в душата си.
После извървяхме пътя обратно към лифта оставяйки зад гърба си място, което съм сигурна, че ще посетя отново, за да се заредя с неговата специална енергия и вдъхновение.
След като пристигнахме навреме до хижа Пионерка по предварително заявената програма ние се отправихме и към още едно място, което си заслужаваше да се види.
Екскурзоводите ни отведоха до Водопадът Горица.
Той е един от седемте Овчарченски водопада, намиращи се в северното подножие на Рила
Красивата еко-пътека започва при двете тепавици на река Горица и преминава през зелена и полегата горска местност.
Водите на водопада падат от 39 метра височина. Бурната стихия разказва отново и отново красивата история на една непреходна любов.
В селото живели Горица и нейният избраник Йовица. Горица била много красива и един ден беят изпратил своите слуги да я отвлекат. Уплашената девойка побягнала към планината, но турците я настигнали и за да не попадне в ръцете им, тя се хвърлила от високата скала в реката. Оттогава местните хора нарекли и близкия водопад и реката на нейно име.
След като се насладихме и на това невероятно преживяване,се върнахме обратно по пътеката от където автобусът ни откара до началната ни точка площад Александър Невски малко след 20 часа вечерта.
0 Отговора
5459 Прегледи