С няколко мои приятелки решихме да споделим един ден, далеч от всичко познато, което ни заобикаля. Решението бе взето, харесахме си екскурзия, резервирахме я и в една ранна утрин се отправихме към незнайни земи. Озовахме се в един от най-големите карстови райони в страната ни – Карлуковският пролом.
Разказаха ни, че там има страшно много пропасти, скални арки, мостове, над 280 пещери и дори три скални манастира.
Именно там, в този регион съчетал, удивителните архитектски умения на природата бе и първата за деня ни цел. Посетихме най-дългият пещерен тунел в страната Проходната пещера с дължина 262 м, прилична на естествен скален мост.
Пещерата има два входа свързани с пътечка, от където произлиза и името й Проходна.
Пристъпихме в пещерата и веднага доловихме нещо различно. Отне ми около секунда да си дам сметка, че това не е обикновена пещера. Свикнала да обикалям къде ли не, винаги съм свързвала пещерите с усещането за студ, влага и мрак. Тук обаче светлината беше навсякъде. И не, не говорим за изкуствените прожектори, разпръснати из пещерата, а за истинската дневна светлина, за слънчевото меко златно сияние. Полека достигнахме до средната зала и тогава, без никакво предупреждение просто се случи. Може би за миг или повече, не знам, не успях да помръдна. От тавана на пещерата точно в мен се бяха втренчили те, две еднакви сини, безкрайно дълбоки, вечни очи. Това са “Очите на Бога” (“Окната”), прошепна някой около мен. Разбрах защо пещерата е толкова светла.
И днес не знам, защо се изненадах така, бях ги виждала на снимки, в Гугъл и дори в сцени на филми, като “Време разделно”. Обаче на живо, когато си там те просто са различни, създават усещането, че те търсят, че искат да видят теб.
Древните още преди Христа, са използвали това място, открити са много техни предмети.
Една от най-интересните истории за тази пещера е свързана с деня на пролетното равноденствие.
Тогава през очите преминава слънчев лъч и осветява сът с вода. Това загатва за осъществяването на стар, архаичен ритуал, свързан с посрещането на пролетта и преклонението пред космическата мощ. Мистичността на това място е невероятна, многопластова и страшно въздействаща.
Почти безсилни да се отделим от там бавно поехме по малка пътечка, която ни отведе до Националния пещерен дом “Петър Трантеев”. Той е с формата на прилеп. Части от стените му са направени от самата скала. И двете забележителности са включени в 100-те национални туристически обекта.
Много силно впечатление ми направи малка група от ентусиазирани катерачи, които се подготвяха да щурмуват предизвикателните скални образования.
Ние пък, след кратък отдих, похапване и снимки отпътувахме към Етрополе. Там имаше доста неща, които бяхме решили да видим, така че се заловихме за работа.
Историческият музей в Етрополе, възхитителната бяла сграда ни привлече от пръв поглед. Първата експозиция на това място е била изложена още през 1958 година, но преди това сградата е била турски конак.В огромните си десет зали музеят разказва миналото на Етрополския край.
Удивителното, е че тук има находки чак от бронзовата епоха от около III – II хил. пр.н.е. Изложени са каменни брадви, чукове, съдове от траките, глинени урни, амфори, пръстени, златни нагръдници. От по-близкото минало има много следи, книги, документи, писма, и дори снимки характерни за различните исторически периоди от нашата история.
Посетихме и Арнаудовата къща, която е част от Историческия музей.
Там много сполучливо е направена възстановка на възрожденския градски бит. Тя е на два етажа и има широк чардак. На първия етаж е била кожарската работилница и помещенията за добитъка на семейството.
Влязохме в централното помещение – „кащи”, което е служело за кухня и всекидневна. Там е подредена домашната посуда, огнището с веригата и котлето, тъкачният стан.
После влязохме в стаята, където е спало цялото семейство – собата.
Одърът е застлан с шарени черги, наредени са тъкани възглавници, а от дървения таван виси люлката за бебето.В одаята, била е нещо като гостна, е показано влиянието на Западна Европа.
Едно от най-интересните неща из къщата е изкусната дърворезба и дървените тавани
Историческият музей е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Много близо до този уникален възрожденски свят се намира Часовниковата кула на Етрополе.
Тя е построена през 1710 г. от майстор Тодор и е една от най-старите в страната. Висока е около 20 метра и е изградена от речен камък и вид варовикова скала, чието име не мога да си спомня.
В началото е изпълнявала функциите на наблюдателна и отбранителна кула
После се изработва и монтира часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира “Св. Атанас”.
От тогава до днес часовникът на Етрополе работи точно.
За сега кулата не е достъпна за посещение и ние я разгледахме само отвън.
След като похапнахме отпътувахме за Етрополския манастир и водопад Варовитец.
Манастирът се намира едва на 5 км. от Етрополе.
Комплексът скоро е реставриран и много добре поддържан. Зеленина, тишина и малките блещукащи пламъчета на запалените свещи в църквата те карат да захвърлиш суетата далече зад тези стени и да се посветиш на себе си и на Бог. В църквата са изрисувани едни от най-красивите стенописи, които съм виждала.
В миналото манастирът е служил за убежище на Апостолът на Свободата Васил Левски, от чието време има много документи изложени в малкия манастирски музей.
Последната спирка за деня беше водопада Варовитец. Той е само на няколко метра от манастира и хората разказват, че понякога грохотът му се преповтаря от стените на светата опитал.
Красивата водна феерия се разпръсква и пленява със своята безгрижност.
Много снимки и усмивки, шумни разговори и смях бяха част от нашето прибиране към дома.
0 Отговора
5326 Прегледи