Травел Форум

Златолист, Мелник, Роженски манастир

Неактивен RogueOne

  • *
  • 3
  • +0/-0
    • Профил
Потегляме.
Този път маршрутът е "малко по-южен"... Мелник.
Бързо и неусетно минава времето по магистралата... Ето, че става време за първа почивка. Благоевград вече е зад нас... Ранната утринна роса на първоприлския ден се изпарява под топлите лъчи на слънцето. Ухае на кафе. На малко нетърпение. И на необятност. И на бензинови изпарения... все пак сме все още близо до основна пътна артерия...
Почивката свършва. Автобусът заръмжава приканващо последните пасажери, лениво допушващи последните дръпки от цигарата. "Добре, че не пуша" - мисля си...
След броени мигове, сякаш като нереално, пред нас се разкрива Кресненското дефиле... Пътят се вие изкусно сред грамадни канари, тонове гора, които са се надвесили над него досущ като зелени великани, Малешевската планина, свирепо вгледала се в Пирин, прерязани от палавата Струма, забързала своя бяг към Беломорието.
И тук екскурзоводът говори за Кресненско-разложкото въстание... За България, за героизма... За земетресенията. За Сандански... За свободата. И съвършенството.
Но ето, че достигаме до първата истинска спирка от нашето пътешествие... Златолист. Село - малко и запустяло, с население, броящо се на пръстите на едната ръка, с откроявщия се местен "МОЛ" - а именно полусрутена къща, в която се продава... ами... Всичко. И това "всичко" вероятно се брои на пръстите на двете Ви ръце.
Автобусът спира. До нас се вижда малка, но сякаш пълна с величие сграда... Черквата "Св. Георги"... Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, както ще каже и екскурзоводът. Но има нещо по-впечатляващо за това място от архитектурата. В тази черква в началото на миналия век е живяла  Преподобна Стойна, а до черквата днес се намира и гробът й. Много може да се разкаже за "Баба Стойна", както я наричат местните. Много може да се прочете. Разказите на баба Марийка - едно от момичетата, помагали на Преподобна Стойна могат да оживеят пред очите Ви... Но всичко това е история, която трябва да вкусите сами. Именно там. Именно със своите сетива.
Какво е важно... Важно е да изпълните "стъпките" - черквата - стаята, в кяото е живяла светицата, макар и не призната от Църквата като такава ( в стаята й можете да напишете своето желание към Преподобна Стойна) - гробът й - задължително трябва да се полюлеете на люлките, окачени на чинара (чинар на възраст над 700години!) в двора... - да отпиете вода от чешмата... Важно е да пожелаете нещо с чисто сърце. Да отворите съзнанието си за преминаващите през вас енергии. Да се настроите някак... по-приемствено. И може би... Може би ще се случи Вашето чудо... Може би ще усетите пулса на един чинар, който тупти в такт с Вашия... Сякаш стотици години пулсират в артериите Ви... А може би просто ще Ви стане леко.
Е... Всеки трябва да опита това за себе си. Излизаме и пред черквата, от другата страна на пътя виждаме няколко сергийки. Разбира се, продават се всякакви местни "деликатеси" - люти чушлета, домашен тахан, мед, сладкá, ... и блага домашна ракия, славеща се като отлично качество... Хммм...
Все пак Мелник ни зове. И е време да потеглим натам. По криволичещите пътища измежду запустели селца приближаваме най-малкия град в България. Приказните мелове сякаш ни посрещат, махайки ни от склоновете на планината. Градът ни приема в малката си и топла, уютна пазва. Сякаш Мелник е една литота на цялата ни изстрадала Родина.... Със своите възходи и падения... Със своята космополитност някога и скромност днес, големият Мелник, за който гърците са били склонни да заменят дори Кавала, казват местните, който днес криe у себе си почти 200 жители... Най-малкият град, дом на най-голямата възрожденска къща (Кордопуловата къща)... Досущ като нашата България - малка, загубила предишните си мощ, великолепие и размери... Но запазила в себе си най-красивото, най-живото, пулсиращо, руйно като мелнишко вино, като бликнала от ядрото на земята кръв... Запазила в себе си всичко... В една шепа земя, под една длан небе...
Е, поемаме към Кодропуловата къща, като първо се отбиваме до черквата Св. Антоний, известна със своята храмова икона, която за разлика от останалите образи в черквата не излинява... Екскурзоводът ще ни разкаже и защо това се случва... Според историята на този храм и вярванията на хората за тези събития...
След това ще се изкачим до самата Кордопулова къща, която величествено се издига сякаш над целия град... Запазена от собствениците тя ни връща в други времена... Пред очите ни Яне Сандански сякаш се промъква през тайника в трапезарията, виенската филхармония засвирва в кьошката, а след разходка из дългите тунели под къщата се наслаждаваме на сладкото, но опияняващо мелнишко вино, което любезно ни предлагат да опитаме...
И зачервили леко страните си можем да се отправим към последната спирка от нашето пътуване - Роженския манастир... Кратък  пътят до там, но от мястото, където ни оставя автобусът ще трябва да повървим до самия манастир - преходът е кратък - около 1км, като може да се осъществи по пътя за автомобили или по изградената екопътека.  Малко преди манастира ще видите и гроба на Яне Сандански и черквата, изградена със средства, дарени от него... А след това ще влезете в спокойните владения на Роженския манастир. Сякаш спокойствие лъха още от портите на светата обител. А вътре ви очаква чудодейната икона на Св. Богородица Портаитиса...
След известно време сред спокойната манастирска атмосфера е време за завръщане в реалността... Подсещащото ръмжене на автобуса се чува отново. Потегляме с усещане за една особена лекота... На всяко едно от тези чудодейни, сякаш магически места, всеки от нас, запленен от атмосферата, си е пожелал по нещо... Остава само вярата, че то ще се сбъдне... Може би само капка вяра. Само капка любов. И капка опрощение. А може би... онази сляпа надежда, която ни води през мрака до утрото на новия ден... онази слепота, в която Преподобна Стойна и Баба Ванга са виждали онова, що за всички нас е чуждо... може би именно онзи мрак ще роди чудо сред златните лъчи на слънцето и ще ни даде нова усмивка, спокойствие и мир в зората на идния ден...
« Последна редакция: Април 26, 2017, 11:03:02 am от RogueOne »

 

Връзки

Екскурзии и почивки