Още докато бях ученичка с част от класа искахме да отидем до Мальовица, но така и не успяхме.
Преди няколко месеца близка моя приятелка, седяхме на един чин последните години, ми позвъни и ме попита дали искам двете да отидем. Изобщо не се замислих и потеглихме на първата възможна дата.Рила ни очакваше!
Мальовица е връх в нейната северозападна част. Със своите 2729 м Мальовица се нарежда сред  едни от най-високите върхове в България. Легендата свързана с това място обезсмъртява Мальо, който дълго време се борел с поробителите. Криел се той из тези дивни места, но  един ден турците го заловили и убили.
Още със слизането от автобуса, изкачването започна. Много е важно да си с добра екипировка, здрави обувки и дори планински щеки. В никакъв случай не бива да се забравя и фотоапаратът. Мальовишката област със своите сини езера, надвиснали внушителни скали и кадифената си  зеленина е незабравима.  Съвършената природа на това място е богата палитра от уханите  смърчови, елови и белмурови гори в началото, а спостепенното  си изкачване те се заменят от типично алпийските растения като клек, хвойна  и боровинки
Вървяхме с много бодра крачка, присъща на туристите в началото на всеки поход.
Пътечката ни криволичеше и често ни караше да спираме за снимка или повече. Но не след дълго се оказахме пред  хижа Мальовица. Поспряхме за лека закуска и планински чай, а после без да губим време тръгнахме нагоре.
Маршрутът е маркиран, а и ние бяхме с екскурзовод. Въпреки това бе нужно да проявяваме предпазливост, да се оглеждаме внимателно и да мерим крачките си. 
И така отдали се на носталгични спомени за ученическите си години, с малки спирания тук и там, за да се насладим на гледката и чистотата на въздуха се озовахме до Елениното езеро. То носи името си от една мистична легенда за девойка със същото име. В неговите безумно сини води се оглежда връх Охловец. В близост до него се намират и другите красиви върхове  Голям Купен, Мальовица и Попова капа.
Легендата разказва за млада и хубава девойка, Елена, която била безмилостно продадена на  Селим паша. Скоро след това, тя успяла да избяга, но се зарекла да си отмъсти.Лутала се тя сама и безпомощна из планината и както в всички вълшебни истории била спасена и приютена от четата на  Мальо.Историята е много дълга и в нея се преплитат любов, желание за мъст, борбата за национално освобождение и смъртта.  В края на разказа  се казва,  че след като си отмъстила на жестокия паша и взела прошка от любимия си, Елена умряла. Вярната й чета я погребала потънали от скръб, и в нейна памет нарекли езерото на името й. Около него имаше доста туристи  предимно българи и гърци.
Времето беше страхотно, слънцето закачливо препичаше, вятърът лекичко се въртеше около нас, а ние нямахме търпение да стигнем до върха.
Маршрутът ставаше все по-труден, но и гледките все по-удивителни.
И така, точно когато си мислихме, че не можем повече, някой от първите хора от нашата група извика: „–Успяхме!“                   
      Направих още няколко крачки и настигнах останалите. Усетих как в мен се преплитат няколко емоции. Безумно възхищение и преклонение от това което виждах пред себе си, гордост, че покорих този връх и тъга, че не мога да съхраня мига и да го изживея отново.
Рила винаги ме е карала да изтръпвам занемяла пред красотата й, но това което видях бе неземно. Величие, хармония, мощ, очарование, енергия, вечност, съвършенство,  докъдето ти стига погледа. Мислех си дали ако бях отишла като ученичка, щях да почувствам същото, дали щях да бъда така покорена и завладяна от видяното.
Почти не помня пътят на обратно. От време на време се оглеждах на около и установих, че никой не говореше, за разлика от изкачването. Съученичката ми също вървеше умислена и може би малко уморена до мен, но дори и без да си говорим знаехме че изпитваме страшна гордост и удовлетворение, че изпълнихме тази ученическа мечта.
Стигнахме до хижата където ни чакаха някои от отказалите се по пътя туристи. Любопитни да узнаят какво сме видели ни засипаха с куп въпроси, но думите ни бяха твърде недостатъчни да обрисуват приказната гледка, която Мальовица подарява на своите покорители.
Въпреки това през целия път до София ние отново и отново разказвахме за чудото на Мальовишкия връх

Страхотно местенце!
Близо е до София, а около него също има какво да се види.
Манастирът съществува от 1240 година, а през 19-ти век е напълно реставриран.
Той е четвъртият по големина в страната ни и е много добре поддържан от монахините, които живеят там. Има малък и много красив параклис зад църквата, изпъстрен с удивителни стенописи.
Манастирският комплекс предлага и възможност за нощуване на посетителите в новосъздадената хотелска част.
Посещението му можете да съчетаете с отмора в намиращите се на близо минерални басейни в село Спанчевци, Бързия или Вършец.

 От доста време това място набира страхотна популярност. Много мои приятели ходиха там и събрах доста различни мнения, ето защо един ден реших и аз да отида  до Цари Мали Град.  Пътуването продължи около час, а екскурзоводът ни разказа малко от историята на античната крепост още докато пътувахме. Оказа се, че неволната препратка, която всеки от нас си прави, не е никак случайна, като че ли наистина това място по някакъв начин е приличало на древния Цари град. За това получило и подобно нему име от своите обитатели, превеждано като  „Малкият Цари град“.            
В Цари Мали град, всъщност има няколко основни  старинни обекта. Започваме със средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре крепостта Цари Мали Град. Мястото е страхотно  и е сбор от природа, древна история, красиви гледки и дори модерен Атракционен парк.
И така,  слязохме от автобуса  и много бързо  станахме част от атмосферата на ежедневието  на местното население от перида. 
Оригиналните артефакти и изкусните възстанови разказват за бита и поминъка на хората  през късната античност. Видяхме богатото материално и културно наследство  на народа живял по нашите земи.                     
Едни от любимите ми  фрагменти от това архаично място са измервателните уреди, по които древните са проследявали календарните цикли и съзвездията.
Разхождайки се из залите, пълни с предмети намерени при разкопките, много лесно можем да проследим развитието на живелите там древни народи. Стъпка по стъпка се наблюдава бавния прогрес и напредването на културния, религиозния, военния и на ежедневния бит.
Предметният свят разказва, за постепенно усилващото се влияние на християнството в духовния живот, а после и в битовия. Много символи са изографисани върху предмети от ежедневна потребност, на лице са и ритуални, свещени такива.
Отлично реставрираният християнски храм - средновековната църква "Св. Петка", ни показа значението и стойността на вярата в онези тъмни векове.
 В експозицията  на това място са изложени дори и модели на дрехи и накити на населението. Безспорно е обаче, че най-впечатляващата и въздействащата е монетната колекция. Тя ни разкрива хронологията, търговските връзки и взаимоотношенията в късноантичната епоха. В нея можем да открием монети от времената на повечето известни императори.
Стрели, ножове, бойни топки и други военни пособия  са доста голяма част от находките на Цари Мали Град. Та нали точно с военни и охранителни функции се свързва целият живот на крепостта.  Внушителен войн с пълно бойно снаряжение- шлем, щит, меч и копие,  изправен в човешки ръст е атракция за малки и големи.
Много изненадващо за мен, в реставрираните кули влизането бе напълно разрешено. А вътре  стаите бяха направени като музеи, където бяха изложени друга част от богатствата намерени в крепостта.                      
Друго от забавните предложения на реставраторите бе да заредиш  древно оръдие сам и да го подготвиш за стрелба. Това оръдие не бе единственото, имаше още няколко из крепостта.
Въжено мостче, чакълени пътечки, бъбрещи и любопитни дечица и ръкомахащи и развълнувани екскурзоводи и разказвачи, шумяха и говореха на всевъзможни езици.
Попаднала там някъде, препускаща из вековете, лутаща се  между народите живели, градили, отбранявали се и изчезнали погубени  от безмилостното време, си зададох въпроса, дали някой ден, след хиляди години, някоя друга странстваща, няма да пише разказ за посещението си в древен, реставриран град.
 Град със  загадъчни високи сгради, блокове в които хората са живели. Да се диви на пособията от нашето ежедневие телефони, компютри . Замислих се колко странни можем да изглеждаме ние самите на някого от бъдещето. Как Ви звучи- архаичните хора живели през далечната 2015г.?
Отнесох този въпрос в съзнанието си и все още мисля върху него.
Денят ми обаче не приключи така. След това неповторимо преживяване в реставрираната крепост Цари Мали Град, ние се отправихме към минералните извори в Белчин. Беше ритуал за истинско прераждане.
Превърнала се в напълно нов човек се прибрах у дома, вече набелязала следващата си дестинация.